Just another WordPress.com weblog
септември 22, 2008 в 12:17 pm · Публикувано в други
Естественият подбор бинаги е бил бавен, но сега цяла популация пеперуди еволюира за по-малко от 10 поколения.
Учени от Лондонския университетски колеж (University College London) откриха най-скоростните еволюционни изменения за цялата история на генетиката. Преди 6 години числеността на мъжките екземляри на пеперудите Hypolimnas bolina, намиращи се на островите Самоа в южната част на Тихия океан, е била само един процент от популацията. Специалистите обявяват, че животните са заплашени от изчезване. Сега обаче числеността на мъжките пеперуди е вече 40 процента от популацията, съобщава Би Би Си.
Преди 6 години самците на Hypolimnas bolina са поразени от бактерията Wolbachia, която се разпространява чрез майките и убива ембрионите на мъжките екеземпляри още преди да се развият. Изследователите обясняват рязкото увеличаване на броя на самците с включването на “подтискащ” ген, които контролират бактерията Wolbachia. Откъде идва този ген? Възможна е еволюция на генът, който подтиска паразитните бактерии при пеперудите. Друга възможност е кръстосване с мигриращи пеперуди от Югоизточна Азия, от които е придобит новия ген.
Естественият подбор винаги е бил много бавен процес, но в дадения случай подбора на гена е бил толкова бърз, че той се разпространява по цялата полулация за по-малко от 10 поколения. “Това е най-бързата еволюционна промяна, която някога е наблюдавана” – коментира авторът на изследването Силвиан Чарлът (Sylvain Charlat) от Лондонския университетски колеж.
www.nauka.bg
септември 22, 2008 в 12:14 pm · Публикувано в животни
Анакондата – най-галямата змия в света населява цялата тропическа Южна Америка на изток от Кордилерите и остров Тринидат.Средните размери на възрастната анаконда са 5-6 м., но понякога се срещат и екземпляри до 10 м. Уникален по големина достоверно измерен екземпляр от Източна Колумбия е достигал 11.43 м.(Напомняме само, че не са успели да го запазят).
Основният цвят на тялото е сивозелен, с големи кръгли и овални тъмносиви петна, подредени шахматно.По хълбоците се редуват светли петна оградени с черна ивица.Такава окраска великолепно скрива анакондата, докато се стаява лежейки в тихите завои, където в сивозелената вода плуват тъмни листа и купчини водорасли.
Любимите места на анакондата са слаботечащи ръкави, старици и езера, заблатените низини в басейните на реките Амазонка и Ориноко.От такива скрити ъгълчета анакондата, лежаща във водата дебне плячката си – различни бозайници, идващи на водопой(агути, пака, пекари), водоплаващи птици, костенурки и млади каймани.Жертва на анакондата стават понякога и домашни свине, кучета, кокошки и патици, когато се приближават до водата.
Често анакондата изпълзява на брега да си прави слънчеви бани, но не се отдалечава от водоема.Тя прекрасно плува, гмурка се и може дълго да стои под водата, при което ноздрите и се затварят със специални клапи.При пресъхването на водоемите се промъква до съседни или се спуска надолу по течението на реката.В сухи периоди, които могат да настъпят в някои райони, анакондата се заравя в тинята или изпада във вцепенение, в което остава до следващите дъждове.Линеенето при анакондата често протича под водата: в плен е наблюдавано как змията влиза в басейна, трие корема си по дъното и постепенно смъква старата си кожа.Анакондата е яйцеживораждаща и женската износва 28 до 42 малки с дължина 50-80 см., но макар и рядко може да снесе яйца.
В неволя живее малко 5-6 години – максимум 28.Основно се храни със зайци, морски свинчета, плъхове, но яде също различни влечуги, риби и понякога – змии.Веднъж 5 метрова анаконда задушила и погълнала 2.5 м. питон, за което са и били нужни 45 минути.
Въпреки “страшните” разкази на “очевидци”, анакондата не е опасна за възрастен човек.Единичните нападения над хора, вероятно са грешка, когато под водата змията вижда само част от тялото на човека, или и се струва, че я нападат, за да отнемат плячката и.Напълно достоверен е само един разказан от Р. Бломберг случай за смъртта на 13 год. момче, погълнато от анаконда.
Местните ловци по правило не се страхуват от анакондата и привсяка възможност я убиват.С тази змия са свързани множество митове и суеверия, битуващи сред индианските племена.
Анаконда (парагвайска) южна(Eunectes notaeus)
Живее в Прагвай, Южна Боливия и Северна Аржентина – видимо е по-дребна от основния вид – дължината и не превишава 3 м.Основната им разлика е в окраската – липсват светлите петна по хълбоците.Южната анаконда е малочислена, затова в зоопарковете попада рядко.В плен яде риба, плъхове и мишки.Известен е случай, когато една женска 9 месеца след чифтосване родила 8 малки дълги по 55-60 см.
www.zoomania.org
септември 22, 2008 в 11:43 am · Публикувано в животни
Първият фосил от крокодила бе открит през 1964 г. в Нигер от палеонтолога Филип Таке от Националния музей по естествена история в Париж.Най-големият крокодил в света – Sarcosuchus imperator, бе „съживен“ под формата на възстановка във фермата за крокодили в Пиерлат в Южна Франция.
Влечугото е достигало дължина 12 метра. Става дума за най-големия крокодил, известен досега, и вероятно за най-големия на всички времена. Първият фосил от крокодила бе открит през 1964 г. в Нигер от палеонтолога Филип Таке от Националния музей по естествена история в Париж.
Цялостният скелет на влечугото бе намерен през 1973 г. и в момента е изложен в музея. Впечатляващо е днес да видиш възстановка на това животно, направена от смола, заяви Таке, който е бивш директор на музея.
Крокодилът изглежда още по-голям, макар че размерите на скелета му наистина са внушителни, допълни изследователят. За възстановката са били необходими 1800 часа труд и 750 кг полиестерна смола.
www.infotourism.net
септември 22, 2008 в 11:32 am · Публикувано в изобретения, човека
В човека, освен основния биологичен часовник, управляващ цикличните процеси в организма – регулиращ цикъла на сън и бодърстване, обмяната на веществата и др., съществува и втори, който в някои случаи може да „поеме управлението“.
Това установиха учени от медицинския център Beth Israel Deaconess към Харвардския университет, съобщи сп. „Сайънс“.
Откритието може да помогне на пътешествениците да преодолеят неудобствата, свързани с необходимостта да се приспособяват към друга времева зона. Изследвайки биоритмите, учените са открили съществуването на още един механизъм, управляващ цикличните процеси, който зависи от храната, за разлика от „основния хронометър“, ориентиран на светлината.
В качеството на главен хронометър на човешкия организъм и организма на други висши животни служат т. нар. супрахиазматични ядра в един от дяловете на мозъка – в хипоталамуса. Тези ядра получават от очите ни сигнали за цикъла на редуване на ден и нощ, а след това „препращат“ тези данни в дорсомедиалните ядра.
Те, на свой ред, организират редуването на сън и бодърстване на всички останали системи на организма. „Когато храната е лесно достъпна, тази система работи добре. Светлинните сигнали от ретината помагат да се установи денонощният ритъм в съответствие с обичайния цикъл на редуване на деня и нощта“, пояснява Клифърд Сейпър, един от авторите на изследването от медицинската школа на Харвардския университет.
Ако обаче храната е недостъпна по време на нормалния период на бодърстване, на животните им е нужно да се адаптират към условията, когато им се налага да си я набавят по обичайното за сън време. За да оцелеят, им е нужен „резервен часовник“, който не зависи от осветлението, а от наличието на храна.
„Този нов хронометър позволява на животните да превключат режима си на сън и добърстване така, че да увеличат вероятността да си намерят храна“ – казва Сейпър. Според учения в организма, освен супрахиазматичните ядра в мозъка, във вътрешните органи, като например в стомаха и в черния дроб, съществуват клетки, които също формират цикъла в зависимост от храната.
За да открият „резервния часовник“, учените са използвали мишки с вродена липса на биологичен ритъм – на тях е бил „изключен“ генът BMAL1, който отговаря за формирането на основния часовник в супрахиазматичните ядра.
В експеримента учените с помощта на вируси временно са възстановили функционирането на биологичния часовник. След това с помощта на анализ са разкрили механизма, управляващ биологичните ритми в съответствие с достъпността на храната.
„Ние открихме, че единствено цикълът на гладуване и последващият на насищане включва този часовник, който поема управлението от супрахиазматичните ядра и пренастройва денонощния цикъл в съответствие с времето, когато храната е по-достъпна“, казва Сейпър.
Според учения откритието в перспектива може да помогне на всички, които заради работата си са принудени много да пътуват на големи разстояния и всеки път се приспособяват към нов денонощен ритъм. Като спазва специално определено време за приемане на храната, пътешественикът ще може да използва „втория си часовник“ и да се приспособи по-бързо към новия ритъм. „Достатъчно е да се прекарат 16 часа без храна, за да се включи този часовник“ – казва Сейпър
www.bta.bg
септември 22, 2008 в 11:30 am · Публикувано в вселената
Канадски, френски и американски астрономи откриха астероид, чиято странна орбита може да обясни произхода на кометите, оповести Канадският национален съвет за изследвания.
Астероидът, кръстен 2008 KV42, се движи в обратна орбита около Слънцето. Тази странна орбита подсказва, че 2008 KV42 може да е бил привлечен в центъра на Слънчевата система от облака на Оорт, се казва в комюнике на съвета. Възможно е кометите да произхождат от облака на Оорт, а откритието може в края на краищата да ни покаже как те идват от облака, за да се превърнат в обекти, аналогични на Халеевата комета.
Въпросният астероид може да е липсващата брънка във веригата между вътрешната част на облака на Оорт и кометите като Халеевата.
Смята се, че облакът на Оорт е сфера, която обгръща Слънчевата система на голямо разстояние от нея и вероятно съдържа милиарди комети.
Откриването на 2008 KV42 може да дообогати познанията ни за историята на Слънчевата система. Няколко теории за образуването на покрайнините на Слънчевата система подсказват за съществуването на тези обекти, но е много трудно те да бъдат наблюдавани, заяви изследователят Джон Кавелаарс.
Откритието е направено с помощта на телескопа Канада-Франция-Хавай в Хавай и е било последвано от наблюдения в Аризона и Чили, които са го потвърдили.
www.btv.bg
септември 22, 2008 в 11:03 am · Публикувано в вселената
Това са най-сложните молекули, намирани досега в междузвездната материя
Група учени от Института по астрофизика на Канарските острови (Instituto Astrofisica de Canarias) са открили в космоса молекули нафталин. Това са най-сложните молекули, намирани досега в междузвездното пространство, съобщи Лента.ру.
Подробности за работата на учените са публикувани в The Astrophysical Journal Letters.
Откритите молекули нафталин показват, че в междузвездната материя, от която се е формирала Слънчевата система, може да има много добиологични компоненти.
Нафталинът е бил намерен в област на съзвездието Персей, където се извършва образуване на звезди, по посока на звездата Cernis 52. Учените са открили положително заредени йонии на нафталина в облак междузвездна материя, разположен само на 700 светлинни години от Земята.
Сега специалистите искат да установят дали там съществуват по-сложни въглеводороди, в това число аминокиселини, които се образуват в реакции с участието на нафталин.
www.btv.bg
септември 22, 2008 в 10:58 am · Публикувано в земята
“В началото Бог сътвори небето и земята. Земята беше безвидна и пуста.” По-късно историята за формата на нашият свят неколкократно се усложнява. Какъв е бил той: плосък, цилиндричен, вдлъбнат, сферичен или елипсовиден? Коя от тези представи е правилна? Никоя!!! – отговарят днес геодезистите, изучаващи нашата планета.
В античните епохи Земята се счита за плоска, във формата на диск, лежащ сред безкраен океан. Тази представа за света се появява 3000 г. пр. Хр. в Шумер. През VІ в. пр. Хр. гръцкия философ Анаксимандър отхвърля традиционните митологични обяснения. Според него Земята е каменна колона, чиято горна повърхност е заета от обитаемия свят. Теорията за цилиндъра позволява да се обясни смяната на ден и нощ, но не отговаря на въпроса защо когато кораб се отдалечава от погледа последна изчезва мачтата. Има и друго несъответствие: при лунно затъмнение сянката върху Земята е с кръгла форма.
През V в. пр. Хр. нашата планета “придобива” съвремената си форма: тя “ставa” сферична благодарение на мислителите от школата на Питагор. Тази концепция е толкова добра, че прекрасно “вписва” Земята в центъра на симетричната вселена. Теорията за кръглата земя е започната от Сократ и Платон. Около 230 г. пр. Хр. полемиката е прекратена. Ератосвен успява да изчисли размера на Земята! Той установява точния час, в който слънчевите лъчи достигат дъното на кладенеца в Сиена (днешен Асуан), и измерва ъгъла на сянката от вертикално изправена пръчка. Знаейки точното разстояние между двата града, той стига до извода, че обиколката на Земята е 250 хиляди стадия, т.е. около 40 хиляди километра. През средните векове идеята за сферичността на Земята се запазва. Коперник и Галилей влизат в конфликт с Църквата не защото смятат, че Земята е кръгла, а защото считат, че тя не е център на Вселената.
През 1687 г. великият Исак Нютон “лишава” Земята от абсолютната й сферичност. Според изчисленията му, въртенето на планетата води до изпъкване на районите около Екватора. Измерването на дължината на земните меридиани от две френски експедиции потвърждава гениалната хипотеза на Нютон. Сферата отстъпва място на елипсоида. Такава форма би имала планетата ако бе покрита само с вода и ако няма континентален релеф.
Развитието на техниката през ХХ в. обаче окончателно разруши тази хармония. С помощта на махало и гравиметър физиците установиха, че силата на притегляне в различните точки на планетата не е една и съща – основно поради нееднородността на земната кора и мантията.
След като се появиха изкуствени спътници, те фиксираха тази неправилност във формата на Земята. Индия се намира в падина от около 100 метра, докато Исландия е повдигната с около 90 метра. Преди три години два спътника за пореден път промениха нашите представи за света, показвайки, че неговата форма се изменя много бързо – доста по-бързо от движението на континентите. В синхрон със смяната на годишните времена Земята се повдига или отпуска с няколко сантиметра под влияние на различни регионални феномени – например колебанието на нивото на водите в басейна на Амазонка.
www.bgfactor.org
септември 22, 2008 в 10:37 am · Публикувано в Uncategorized
Welcome to WordPress.com. This is your first post. Edit or delete it and start blogging!
